Тайланд - раят на островите, рибния сос и усмивките

„Пинчер на скара предлагат ли на този пазар за храни?“, питат приятели на Димо Стоянов от P.I.F. под видео, в което музикантът преживява първата си дегустация на червей. Със съпругата му Люба са в Тайланд и, както се оказва, най-голямата им инвестиция е била в самолетните билети – уцелиш ли супер оферта, двупосочните пасове за двама души са около 1500 лв.

Кукленият актьор с рок душа разказва от първо лице за преживяванията си в Страната на усмивките.

Колкото по-висок етажът, толкова по-евтино

С Люба избрахме за отправна точка Краби, който е град като нашия Созопол, със силно рокендрол влияние от Запада. Хотелът ни беше три звезди, като стая за двама с елементарни удобства излизаше 50 лв на нощ. Повечето им сгради са на три етажа, асансьори няма. Има значение къде си настанен заради цената – колкото по-нагоре си, толкова по-евтино е.
През 50 метра има будки, в които ти продават всякакви екскурзии. В цените, бързо ще се убедиш, че няма никаква логика – дори не става въпрос за пазарене, просто питаш поне трима души „Колко струва“ и така една оферта от 900 бата ни слезе на 400.

Придвижването става с таксита, които те наричат „тук-тук“ - пикапи с две дълги пейки, които ти бипкат отвсякъде на улицата, за да те зарибят и да те качат. Цената се договаря. Другия вариант е да обикаляш със скутерче, което можеш да наемеш за 12 лв на ден, за 4 лв да го заредиш догоре с бензин.
Краби го запомних с две неща – пазарите за подправки, корени и морски неща, които отварят в 3 сутринта и са до 10.
Другото е болницата им, в която се наложи да вляза с вирус, два дни имах почти 40 градуса температура.
Застрахователя ми провери с коя болница работи, оказа се, че това е местната градска. Бях чувал, че нивото е високо, но то се оказа направо космическо. Представи си, че влизаш в супер огромна банка, много чиста, а униформите на персонала са дизайнерски. Имаш сепарета, не чакалня, и на всеки 30 метра кът за молебен със снимка на Краля, цветя, свещи и лакомства.
С влизането те поемат с постоянна грижа. Докато един те пита какви са ти оплакванията, друг ти мери температурата. После след прегледа ми поднесоха в лекарствата за пиене, като ми направи впечатление, че те не бяха общи. За хремата например ми предписаха директно ефедрин, за кашлицата – кодеин. Цялото нещо бе поето от застраховател, но струваше 80 лв.

Банкомати в цветовете на дъгата

Има банкомати в различни цветове. Пробвахме всичките, докато видим кой ни взима най-малка такса за теглене и се оказа, че това е жълтият. Иначе има син, зелен, явно зависи в коя страна и континент въобще ти е базирана банката.
Още с кацането ме изкефи автобусът, в който ни натовариха – някаква много зла „Тойота“, супер очукана, с лети джанти, вътре тапицирана с кожа в жълто и синьо. Всички говорят английски и с питане навсякъде се стига.
Всички са усмихнати. Тайланд не случайно значи „Страната на усмивките“. Просяци не видях, всички работят. Имат хора, които се занимават само с това да ти лепят стикерчета по дрехите, които са в различен цвят в зависимост от транспорта, който сменяш в една екскурзия – автобус, ферибот, лодка. Имаше един, на който задачата му бе само да ни брои, да не би някой от групата да се е загубил.

За кражби нищо не чух, манталитетът им не е такъв. Всяка дупка е с климатик, а движението е с десен волан. Това за мен е леко вбесяващо и за това Пан Анг, където ни хареса най-много, го обикаляхме със скутер. Очаквах в бунгалото ми да има комари с размер на врабче, а то нямаше изобщо.

Това с масажите с хепиенд явно е традиция в мегаполисите като Банкок, защото на местата, на които бяхме, масажистките бяха масово доста възрастни жени и просто не си ги представям в такъв филм. Ако у нас тайландският масаж струва 80-100 лв, то там е 15 и ти, съответно, си правиш всеки ден.

Освен туристическа карта е важно да си вземеш и такава с интернет – не можеш да говориш, защото цените са резачка, но можеш да букваш хотели, да сравняваш цени, да виждаш къде се намираш. 150 терабайта нет, който е 4G, струва 25 лв, за 7 дни. Ти за този период не можеш да го изхарчиш, трябва да гледаш телевизия и да теглиш филми нонстоп.

За островите с любов

Докато бяхме в Краби взехме еднодневна екскурзия „Четирите острова“. Купуваш си билет за там и компанията те извозва с всякакъв наличен транспорт. Спираш на първия остров, който е като детска длан, радваш се малко на пясъка, после с лодка отиваш на втория, дават ти маска и шнорхел да гледаш риби. На третия имаш организиран обяд под тента и т.н.
Подлъгахме се да отидем на о-в Фифи, който местните наричат Пи-пи. Срещу него е Хат Мая, на който е сниман филма „Плажът“.
Фифи е ... представи си Слънчев бряг, но по-малък и по-интензивен като дандания и свинщина. За 20-те минути, в които стояхме и се чудехме как да се махнем по-бързо от там, акостира цял ферибот австралийци, дошли само за да се изкъртят от пиене.

 В Ко Панган обаче намерихме това, за което мечтаехме. Това е остров без полиция и по този повод всички наркотици на света са там. Изненадах се обаче от това, че е пълен с деца. Родителите им обаче са нещо страшно, изтрещяли, с татуировките, гледаш го – наиграло се на живота, едва ходи, но на стари години му се родило детенце и сега седи на плажа, пуши джойнт и пие бира.
Пълно беше с немци, англичани и израилтяни, и страшна хипария и рокендрол навсякъде.
В бара,в който се хранехме, един ден звучеше само Боб Дилън и аз се размазах от кеф.
Руснаците са проблем, онези, новобогаташите, защото за тях е важна цената, а не качеството. Бунгалата до нас бяха същите, едно към едно, и те плащаха 650 лв на вечер, докато ние се бяхме спазарили за 65. Явно за тях е важно да им поискат космическа сума и те да кажат „Ето ти!“.

Война на подправките 

Внимавайте с подправките, защото ги слагат навсякъде и по много. Научете коя каква е и поръчвайте в аванс на сервитьора да ви я слагат ли, или не.
Кухнята им е сладка и люта. Супите се правят с кокосово мляко. И готвят безсолно. В по-европейските ресторанти ми предлагаха морска сол, но в другите се опитваха да ми пробутат рибен сос като заместител. Препоръчвам да се ядат морски дарове, защо те гаранция са пресни.

По отношение на алкохола – там вино не произвеждат, то е внос, и съответно цените са космически. Ние какво правехме – взимахме бутилка ром и понеже на всяка крачка продаваха плодове, разрязваха ни един кокосов орех с мачете и директно ни поднасяха половинките със сламка.

Надежда Попова